Квоти за жени лидери в бизнеса – защо имаме нужда от тях
Задължителните квоти за дами в директорските бордове на фирмите е тематика, която вълнува страните с по-успешни икономики от дълго време. В Западна Европа от години се приказва за другите условия, при които работят мъжете и дамите. Затова и там отдавна жените не влизат в директорските кабинети на огромните компании единствено, за да сервират кафе.
При нас обаче към момента тематиката се промъква " по чорапи ". Срамежливо и ненатрапчиво, каквото е постоянно и държанието на дамите на управнически постове. За да не вземе да се засегне някой от силата и триумфа им. За да не ги попитат кой им гледа децата, защото майките не са у дома, до печката или стиснали дръжката на прахосмукачка.
За да не ги обвинят, че триумфът им се дължи на външен тип или даже на полови умения.
Франция избра да подсигурява управителни постове в огромния бизнес на 30% от дамите. Квотите станаха факт с помощта на твърдата позиция на френския министър по въпросите за тъждество сред половете.
Дали този образец ще болести Европейски Съюз и България? И квотите или качествата вършат дамите, почтени за шефове? Имат ли място дамите в света на огромния бизнес, или то би трябвало да бъде обезпечено? Сами ли би трябвало да се борят за тъждество с мъжете водачи, или държавната политика би трябвало да отбрани правото им на водачество?
Интересен спор по тези тематики събра на едно място Гергана Куцева, шеф развиване и връзки в Български фонд за дамите, и Славянка Стойкова, ръководител на Асоциацията на дамите бизнесмени. В процеса на диалога стана ясно, че Франция не е единствена.
Още 11 държави са заложили в стратегиите си наложителни квоти за дами на управителни постове.
Процентът варира в другите страни. В своето законодателство Белгия, Норвегия и Финландия са заложили 50% квоти за дами, до момента в който Франция и Германия са заложили най-малко 30%, уточни Гергана Куцева в предаването " Социална мрежа " по NovaNews.
За да има действителна представителност, то тя би трябвало да е най-малко 30 до 40% за единия пол. Смисълът на това е, че в последна сметка популацията е разграничено относително по равно сред мъжете и дамите, а това не е репрезентирано в бизнеса и ръководството.
Обратният въпрос – за феминизираните специалности, също има своето позволение. Държавите поставят старания и в тази посока, като да вземем за пример Италия и Франция, където се предизвикват специалности като медицински братя или детските учители за мъжете.
" Квотите са по пол, което оказва помощ и на мъжете. "
" В България имаме такива квоти в областта на междинното и висшето обучение, които фаворизират мъжете ", акцентира Куцева.
" Всички получаваме повече, в случай че сме показани по равно ", безапелационна бе и Славянка Стойкова.
Защо е по този начин? Вижте на другата страница...
При нас обаче към момента тематиката се промъква " по чорапи ". Срамежливо и ненатрапчиво, каквото е постоянно и държанието на дамите на управнически постове. За да не вземе да се засегне някой от силата и триумфа им. За да не ги попитат кой им гледа децата, защото майките не са у дома, до печката или стиснали дръжката на прахосмукачка.
За да не ги обвинят, че триумфът им се дължи на външен тип или даже на полови умения.
Франция избра да подсигурява управителни постове в огромния бизнес на 30% от дамите. Квотите станаха факт с помощта на твърдата позиция на френския министър по въпросите за тъждество сред половете.
Дали този образец ще болести Европейски Съюз и България? И квотите или качествата вършат дамите, почтени за шефове? Имат ли място дамите в света на огромния бизнес, или то би трябвало да бъде обезпечено? Сами ли би трябвало да се борят за тъждество с мъжете водачи, или държавната политика би трябвало да отбрани правото им на водачество?
Интересен спор по тези тематики събра на едно място Гергана Куцева, шеф развиване и връзки в Български фонд за дамите, и Славянка Стойкова, ръководител на Асоциацията на дамите бизнесмени. В процеса на диалога стана ясно, че Франция не е единствена.
Още 11 държави са заложили в стратегиите си наложителни квоти за дами на управителни постове.
Процентът варира в другите страни. В своето законодателство Белгия, Норвегия и Финландия са заложили 50% квоти за дами, до момента в който Франция и Германия са заложили най-малко 30%, уточни Гергана Куцева в предаването " Социална мрежа " по NovaNews.
За да има действителна представителност, то тя би трябвало да е най-малко 30 до 40% за единия пол. Смисълът на това е, че в последна сметка популацията е разграничено относително по равно сред мъжете и дамите, а това не е репрезентирано в бизнеса и ръководството.
Обратният въпрос – за феминизираните специалности, също има своето позволение. Държавите поставят старания и в тази посока, като да вземем за пример Италия и Франция, където се предизвикват специалности като медицински братя или детските учители за мъжете.
" Квотите са по пол, което оказва помощ и на мъжете. "
" В България имаме такива квоти в областта на междинното и висшето обучение, които фаворизират мъжете ", акцентира Куцева.
" Всички получаваме повече, в случай че сме показани по равно ", безапелационна бе и Славянка Стойкова.
Защо е по този начин? Вижте на другата страница...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ